Всички сме наясно, че пълна симетрия в човешкото тяло не съществува. Не всяка асиметрия обаче предизвиква сериозен дискомфорт и би могла да се квалифицира като болестно състояние, налагащо провеждането на съответното лечение.
Изкривената носна преграда обаче е проблем, който, в зависимост от степента си на въздействие, може да бъде определен като болестно състояние. В настоящата статия ще обърнем внимание на това с какви симптоми се характеризира той, какво е неговото значение и какво лечение се прилага.
Причини за изкривяването
Носната преграда (септума) разделя носната кухина на две почти еднакви симетрични половини. Тя е изградена от костно-хрущялна тъкан, която, вследствие на различни фактори, би могла да измести значително от своя център.
При голяма част от хората изкривяването на носната преграда в минимална степен е нещо съвсем нормално.
При силно изразено изкривяване обаче се наблюдава нарушаване на симетрията, която води и до възпрепятстване на нормалното носно дишане. Причините, поради които може да настъпи девиация на носната преграда, са основно следните:
- предвид костно-хрущялния си състав, в процеса на развитие носната структура претърпява редица промени, като в някои случаи хрущялната тъкан изпреварва растежа на костната, което довежда до последващо изкривяване;
- затруднено носно дишане от ранна детска възраст, породено от синузит, хроничен ринит и проблемни сливици, често причинява анормално развитие в лицевата костна структура;
- травма на носа е сред водещите причини за изкривяване на носната преграда. Нанесена травма в ранна детска възраст в областта на лицето и главно носа, когато костно-хрущялният апарат е в процес на развитие, може да доведе до сериозно изкривяване на септума. Разбира се, не се изключва и възможността изкривяване да настъпи вследствие на удар и при възрастен;
- системен рахит също може да засегне костите на носа, вследствие на което да се стигне до девиация на септума.
Значение и симптоми
Носната преграда има ключово важно значение за нормалното протичане на жизненоважния процес дишане. Като разделител на двата носни прехода, благодарение на нейната роля се осигурява равномерно затопляне, овлажняване и “филтриране” на въздуха, който вдишваме. В случай на изкривяване на септума, дишането няма да бъде равномерно в двата прохода, а единият ще компенсира приемания обем въздух и за другия, което ще доведе до нарушаване на т.нар. турболентна въздушна струя. Ето защо ранното диагностициране и отстраняване на подобен проблем има важно значение за пациента.
Няколко могат да бъдат симптомите, подсказващи наличието на изкривена носна преграда:
- затруднено носно дишане, придружавано често от нощно хъркане;
- главоболие, концентрирано в областта на челото;
- сълзотечение;
- често запушен или течащ нос, чийто причинител не е алергия или инфекция – състояние, известно като вазомоторен ринит;
- хронична хрема, синузит, отити, ринофарингити.
В случай на продължително пренебрегване на симптоматиката, изкривената носна преграда може да причини и някои усложнения, засягащи горните и долните дихателни пътища. Пациенти, страдащи от девиация на септума, са склонни да развиват много по-често ларингит, трахеобронхит, алергичен ринит, идентифицират частично намаляване на обонянието и други. Поради приемането на “нефилтриран въздух” през устата, дразнещите агенти засягат директно различни органи на дихателната система. Патологията на проблема често стига и до чисто естетически измерения, тъй като степента на изкривяване може да доведе и до деформация на носа.
Диагностициране и лечение
Диагностицирането става след извършване на риноскопия и рентгенография при посещение на специалист. Изкривената носна преграда би могла да се излекува само чрез оперативна намеса. Операцията по изправяне на носната преграда се нарича септопластика и се извършва от ринохирург.
По своята същност септопластиката е сравнително кратка оперативна намеса, която продължава около час-час и половина, извършва се под пълна, а в някой случаи и под частична упойка. Ринохирургът прави разрез в носната преграда в областта с най-голямо изкривяване. Оттам се отнема натрупаният излишен костно-хрущялен материал, след което направеният разрез се зашива. Носът е един от най-богато кръвоснабдените органи, затова след интервенцията носната кухина се запълва с марля. Дискомфортът, който причиняват тампоните, ще трае около едно-две денонощия, след което те ще бъдат премахнати.
На този етап е възможно и образуването на околоочен оток, който също е неприятен и болезнен, но това е съвсем нормална посттравматична реакция на организма. Вашият лекар ще ви разясни как да правите носни промивки у дома с физиологичен разтвор, както и други важни насоки, които следва да спазвате за постигане на отличен резултат. При всеки пациент постоперативният дискомфорт продължава различно, но средно за около седмица-две би трябвало вече да се чувствате по-добре, и най-важното – вече можете да дишате свободно.
Recent Comments